Катапулте мой, наречен живот.
Неведнъж в размисъл ме вкара.
Неведнъж на земята ме свали.
И щастие ми докара,
радости, сълзи и тъги.
Но усмивката никога не изтри.
За пореден път странни мисли ми навя.
Щастието ми разпиля.
Но пак изправена стоя,
усмивката никога не свалям.
С усмивка летя,
с усмивка падам,
ставам и пак продължавам.
Летежът е важен, не падението.
Движение и никакъв застой.
Борете се за живота свой,
той е нещото, което ни прави
щастливи, умни и добри.
Катапулте мой, наречен живот.
Неведнъж в размисъл ме вкара.
Неведнъж на земята ме свали.
И щастие ми докара,
радости, сълзи и тъги.
Но усмивката никога не изтри.
© Бистра Иванова Всички права запазени