petra-peace (Пет)
15 26
6.01.2009 г., 16:50 ч.

Като 

  Поезия » Друга
764 0 4
 

Бях като зима ледено студена

Като земя разпукана от жажда лятото

Като бодили изсушени с вятъра

Като самотна птица отделила се от ятото

 

И свита бях кат таралежа на кълбо

С настръхнали игли готова да боде

И цяло сгърченото мое същество

се питаше от туй по-лошо накъде

 

Сега съм като пролет - вдъхновена

И позволявам пъпките да разцъфтят

И пускам аромат свободно-освежена

да завладее всеки що стои на кръстопът

 

Ще бъда като лято - огнено гореща

Ще заразявам с любовта като пожар

И пламъкът й ще изяжда безпощадно

Зло с нарцисизъм вътре в всяка жива твар

 

Тогава като златна есен натежала

Ще нося плодове на радост аз чрез благодат

И като с глъка кладенчова напоена

Ще утоля аз всяка жажда даже всеки глад

© Пет Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • е, добре де -интерпретация важното че съм уловил боята....
  • промяната на времето понякога е трудна...да бъдеш себе си в рисуваните собствени мечти...а Той умее най-прекрасно да рисува...и ще рискуваме ли да Му се доверим ?.... вива оптимизма !!!
    А това урагане , малка редакция ли е??? Това си е чиста интерпретация - твоя(може би не лоша ама си е твоя)... Хубаво си е стихотворението- нейно !
  • Малка редакция, ако приемаш

    Бях зима ледено-студена,
    земя нацепена от лятото,
    от вятър клонка изсушена,
    птица плачеща за ятото!

    Като таралежено кълбо,
    свита и готова да боде
    и цялото ми същество,
    беше тихо:"Накъде?"

    Като пролет вдъхновена
    днеска в свобода цъфтя
    и в Аромат сама пленена
    го нося в твоя кръстопът!

    Ще бъда лято огнегласно,
    в Любовта Му чист пожар
    който ще подпалва бясно
    нарцисизма в всяка твар!

    Тогава в есен натежала,
    ще бъда радост, благодат
    и Извора сама познала
    ще утолявам жажда, глад!

  • Да любовта е живот!
Предложения
: ??:??