Като феникс

18.06.2014 г., 15:13 ч.

Поезия » Философска

562 0 0

Като феникс
В прахта на битовите калдъръми
пълзеше тягостно духът ми.
Да – бях наистина на косъм
напълно да забравя кой съм.
Като пред буря бе смрачено,
а с тежест всичко заредено
и сив нюанс битът доби.
Но лъч през мрака в миг проби,
съзнанието ми погали
и огън нов у мен запали.
И този огън разгори се, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Като феникс

Искате да прочетете повече?

Предложения