Като хляба

5.11.2016 г., 12:13 ч.

Поезия » Друга

226 0 1

Всяка утрин е родилка –

ражда новия ни ден.

Времето му е носилка,

светофарът е зелен.

Бърза този ден нататък –

все към залез устремен.

В пътят непосилно кратък

се раздава и на мен.

Аз под сянката му чиста

го навивам все на пръст.

И по жизнената писта

го пренасям, като кръст.

Залезът си го поглъща

и попада във нощта.

В утринта ни пак се връща,

като хляба от пещта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.