2.06.2009 г., 21:17 ч.

Като изгнил фургон… 

  Поезия » Друга
613 0 10
Продавам си душата – без пари,
за трийсет сребърника,
евтино я давам,
но счупи ли се, не, не ме търси,
продавам я, защото не поправям,
не рециклирам, даже не лепя,
такава поочукана отдавна,
олющена и с криви колела,
о, верно, и вратата ú заяжда.
и чергата пред нея изтъня,
и се зацапа, кална от подметки,
звънецът ú изхърка и умря,
шпионката ú не предлага гледки…
За ключ не питай, някой ми го взе,
а после не дойде да ми го върне,
седи заключена като хлапе,
което чака мама да се върне,
което до прозореца стои,
с надежда впита в крачките на двора,
уви, вратата ключ не приюти,
отвън минават само чужди хора.

Продавам я, почти е без пари,
дано поне на теб да е полезна,
за ползване не става, но дори,
от грешки да те пази, все е нещо.

© Лулу Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси, мосю, се радвам, че и това Ви е харесало
  • БравО, Лулу!
    Много ми хереса
  • ааа, как бе, Анн, ще ме пропускаш )

    Мерси, Силв, радвам се, че сте наоколо
  • Хубав финал. За малко да те пропусна. Поздрав!
  • браво мила
  • мерси, ма шер
  • Страхотна си, Бени!!!
  • Давам ти я на лизинг, шери, нямаш никакъв проблем )

    Мерси, Венци, поздрави и на теб

    Доре, пролетно време не се скрибуца, девойко, така да знаеш )
  • Ей с такива думички, уж криви, ако знаеш колко те харесваммм!
    От многото по-повече!

    Разскрибуца ме съвсем, Албене!
  • много хубаво!
    много силно !
    поздрави
Предложения
: ??:??