Като гласчето на славей,
като лъч, отдалеч долетял -
в тонове нежният повей
е песен на славей пропял.
С въздушни колесници
прелитат приказни картини.
Волни като лястовици -
обагрят небесата сини.
В светли образи отново -
ражда се света повторно.
В нови краски наготово -
го прегръщам илюзорно.
Нови ветрове препускат -
в порива на юлска младост.
В миг изчезват и напускат,
в сън за някогашна радост.
Като нежна песен на славей -
спомен, надалеч отлетял -
умира като затихващ повей,
с глас на славей пропял.
© Веси Всички права запазени