Като писма...

Една загадка е това, което сега 

минава през живота ми

Една отсъстваща самота в тази вселена

любов, която не знаех, че е любов,

доброта на една истина,

истинската истина..

която се разгръща като писма,

чакащи да бъдат открити,

като ключ, който отваря 

ключалката на разума,

но не на онзи железен разум,

а на този, който е естествен

и абсолютно безумен...

Това е загадката, която минава 

през живота ми сега,

с очите ти на светкавица

пътят, водещ към душата ми,

като съкровище, което е вечно

единственото съкровище което

ще пребъде завинаги -

прошката и любовта

възхищението да си в сърцето ми...

Толкова е ясно това, което чувствам

и е толкова красиво вече, това

в което вярвам и се надявам...,

което не трябва вече да чакам,

но съм готова да го чакам повече

от всички взети заедно вечности...

И мога само да ти кажа, че

ти си моята тайна, моята мистерия,

смисъла да живея, да умра 

и пак да се преродя, смисъла да

страдам, съдържанието да се радвам..

Ти си любовта, която не знаех,

че е любов - преди - но сега вече знам.

И я чувствам със всяка фибра

на тялото си, всяка точка в душата.

Надеждата да си в моята вечност,

и това, че ти си щастлив са

единствените неща, които ми трябват...

за да се усмихвам във всеки залез

и всяка сутрин, щом слънцето се появи...

Ти си привилегията на живота,

затова че те открих и открих себе си...

моето единствено съкровище, чудо,

един роман завинаги, наречен любов...