edelvais (Анна Попова)
119 1168
20.03.2008 г., 8:46 ч.

Като пламък 

  Поезия » Друга
520 0 10
 

Защо ли все бързам?

от страх ли, от що ли?!

С какво се обвързвам?

За къде, за какво ли?...

Отново странни мисли

са ме обзели.

Нещо в мен

вечно трепти и играе.

Детето в мен

мира не знае - играе, лудува,

към "нов" хоризонт

вечно пътува...

вечно с вятъра се надбягва,

но вечно хоризонтът "нов"

му убягва,

а след него още по-нов

се отваря

и още по-силен огън

душата изгаря...

Като вечен пламък

се движа в ефира,

като хвърлен камък -

моят устрем не спира...

Пламти и лудувай,

ти, пламъко,

с вятъра пей!

Играй и танцувай

ти, мой Прометей!

© Анна Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??