Какво съм сторил
аз не зная...
Защо намрази ме така!?
Нима злодея съм
аз който?
Размътва чистата вода?
А как аз исках
да съм ти приятел.
Но мой грешал съм за това.
За мене бе сърдечен удар.
За тебе май,
това е само някаква игра.
Прости ми ти приятелко
че искам !?Да бъдеш
с мен човек...!
И знам че аз
не съм го туй заслужил,
да бъда грешно порицан.
Но въпреки това
от тебе прошка искам.
Сърдечна прошка
искам аз!
А що отнася се
за всичко лошо...
Ще забравя в този час.
Стоя на прага ,
аз и чакам!?
За кой ли път -
звънеца извъня!
Вече знам
че ти не си във къщи.
Далече веч си но сама.
Прости ми мила...,
че го казвам.
Но знай ,
аз пак ще се надявам.
И всеки миг
ще чакам пак и пак.
Дордето ти отново
се завърнеш!
На слънчевия
топъл бряг!
© Ангел Всички права запазени