24.10.2017 г., 16:03 ч.

Като роза 

  Поезия » Свободен стих
740 0 1
Като вехнеща роза душата ми съхне.
Не чувствам жажда нито глад –
нещо в мен се къса.
Старият конец, дето закърпи сърцето –
къса се, руши светът ми.
И прашно става...
Трудно се диша от прах.
Нещо мъчи проклетата роза
и вехне ден по ден.
Слънчевите лъчи не помагат –
водица. Не! Не ще...
Ще се счупи някой ден стъблото, което я държи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Всички права запазени

юни, 2017година

Предложения
: ??:??