Като смърт на глиган
Колко стихии се биха в главата ми,
огън гореше в сълзите ми,
скитник в живота – вървях през гората му,
ранен глиган под звездите.
Приятели бяха ми черните буки,
прохладните нощи – любими,
за мен нямаше момент на наслука,
нито моменти сюблимни.
Дирята търсеха хората-кучета –
да ме разкъсат и свърша,
за да нарежат на мръвки и бутчета ...