Като сонет
Сънувах те царкиня -
впила поглед в мене.
Ах, душата стене -
усещам, ще загина.
Бард един печален
във твоя весел двор,
сред ангелския хор,
глас виши страдален.
Протягаш ти ръце
към мене и сега
всичко си отива.
А моето сърце,
със старата нега,
в черна нощ заспива.
© Бодуен Всички права запазени