26.04.2018 г., 10:04 ч.
Като в църква
При дадената дума се завръщам.
Денят е сух, а пътят е корав.
Почупил е краката на мнозина.
Внимателно пълзя. Не ходя прав.
При клетвата си влизам, като в църква -
смирен, притихнал, гологлав…
Не знам какво и как пожертвах,
и не разбрах… Доколко оцелях?
Звукът в душата ме прегръща
с онази своя, изначална, белота,
а споменът започва да разказва
най-свидната си приказка за любовта.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"На този ден" ме върна при този великолепен стих! Поздрави!
-
И аз благодаря, Нели.
Пепи, така е... Благодаря. -
Всяко нещо си има цена. Много силно, Лина!
-
Браво!!! Благодаря!
-
Да, Наде, но все още не е заздравяло... Благодаря ти.
Благодаря, Георги. -
Хубаво...
-
Силно, Лина, изстрадано!
-
Светлан, всеки има право на мнение, запознах се с твоето - Благодаря. Редакция направих на друго място, защото при публикуването съм застъпила срички, но не вярвам да си го забелязал, иначе би го отразил.
Райне, за мен е чест твоята подкрепа. Този текст няма претенции, също като мен за нещо повече от това което е.
Със здраве и до нови срещи. -
Айде стига с това броене на срички, Светли! Стихът е перфектно мелодичен! Често, в повечето случаи при броячите нагласяването личи с липси в съдържанието! Аз предпочитам нещо стойностно, макар и грапаво - нещо като това, което е точно в целта!
-
Докосващо! " и не разбрах… Доколко оцелях?" Според добре е да махнеш И-то в началото, защото се губи ритъма.
-
Благодаря Ви
-
хубаво е
-
Великолепно!
-
Е, сега вече и аз се просълзих, съвсем. Благодаря...
-
Има нещо свято,което ме разплаква...
Бъди благословена! -
Благодаря...
-
Много попадения, производни на мъдрост! Въпреки , че не обичам дадените думи и клетви....стихът ти ме впечатли!Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
