Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
8.07.2021 г., 20:19 ч.

Kато в стар, измислен филм 

  Поезия » Философска
289 3 6

Строших метлата, на коляно

крилете – вятърът отне.

И колкото от мен остана,

е малко да и много не.

И не, че вярата предала,

обръщам гръб на любовта.

Надеждата е още цяла,

но вдън понора и в калта.

 

Опитвам, вдигам се на пръсти,

небе високо. Млъкнал Бог.

Но тъй съм дребничка на ръст и

смали ме още жребий строг.

Единствена утеха плаха –

изляни сълзи в тъжен стих,

дори тетрадките изтляха,

дори и тях не съхраних.

 

И толкова се чувствам дребна,

не стига оптимизъм гол.

Изядох май душата хлебна,

с два-три чувала едра сол.

Сега морето да изплача –

защо на друг да му горчи?

Ще си задам сама задача,

да вдигна кула от лъчи.

 

Не чакам помощ, ни подкрепа.

Дано небето помете,

Луна за мен от нощи слепи

и пак с очите на дете,

оплакнати от дъжд погледна,

живота – грешен, но любим

и да се влюбя, за последно,

като във стар, измислен филм.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??