Като вик полетял над земята

15.05.2024 г., 21:14 ч.

Поезия » Авторска песен

231 1 3

Като вик полетял над земята
и оставил в небето следа.
Като болка от песен позната
на безкрайно далечна звезда.

Искам пак да отплувам със Вятъра
на една мълчалива река.
И под пъстрото було на Слънцето
да ловя Хоризонта с ръка!

Да ми ръфа петите Южнякът,
този хукнал през времето пес.
И настигнал във ниското влака
да си спомня за вчера и днес.

За да има в косите ти вятър
и една непокорна дъга.
За да мога и мъртъв нататък
да се нося безкрайно така…

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.