Катрин -
не бях я виждал две години!
Очите й
метличини са сини!
Устата й
са алени малини!
Гърдите й
са завръзи от дини!
Усмивката й -
слънце и звезди!
Отвсякъде
тинейджъри се стичат
и жадно над оградата надничат.
Катрин
с походката си ги омайва
и с хубостта си - другаде незнайна!
Излъчва
тя букет от феромони -
а тях пък вятърът навред ги гони!
Катрин, Катрин!
Ще трябва с фередже
да я държим!
Че инак без мъже
околните села ще се окажат!
А тук зидът ще падне -
да ги смаже!
© Ангел Чортов Всички права запазени