niko_niko (Нико Ников)
198 331
21.05.2008 г., 9:18 ч.

Казино 

  Поезия » Философска
852 0 8

                 Казино

 

 

Заиграх се в живата рулетка,

на покер губих и играх

за своя и за чужда сметка,

накрая всичко пропилях...

 

 

Изгубих всичко, до последно,

спечелих празните мечти,

докато в мрака непрогледен

не ме погледна мило ти...

 

 

Тогава кипнах във живота,

изгубих се и пак играх,

но този път със карти нови –

прогизнали от весел смях.

 

 

Тогава в новото казино

със блясък влязох, и със чест –

и хвърлях зара, и проклинах,

че щастието го няма днес...

 

 

И там е ведро, и уханно

на бърз живот, на истински мечти,

и във това казино странно

съдбата всички ни брои.

 

 

Защото там са огнените хора

със пламнали и тупкащи души.

Там Господ капитан е на отбора

и води ни в неравните игри.

 

 

Когато хвърлям зара, аз се моля,

но не за слава, не за чест,

а моля се вратите да отвори

казиното за всички хора днес...

© Нико Ников Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??