Не съм за прегръщане,
не съм за обичане,
за пристан не ставам
нито за вричане.
Отрова изпускам
при всяко докосване,
с горящи очи
правя огнени мостове.
Не се ли досещаш,
че пътник си, мили,
не виждаш ли демона,
в душата ми свири?
Последната песен,
сакралните думи,
китарното соло...
А душата ти къса струни...
© Ле Бед Всички права запазени