КЕСТЕНЧЕ ЗА СПОМЕН
... скърца под мелтема вълноломът – и върху напуснатия плаж
гларусът пикира, все по-тромав – образец за кофти пилотаж,
и – нали сме звездни катунари! – и нагарча земният ни пай,
с глутница подпухнали клошари си делим пакет малборо лайт,
бирата на знам защо не стигна, купих им едно кю-пак шише,
сурка под луната – тънка мигла! – своята метла едно Айше,
бясната си клада листопадът пали във дрипясалата нощ –
есента премина през площада, вейнала поличката си клош,
вятърът свирука си – бездомен, замъждука Галенският фар.
Кестенче търкулнах ви за спомен в есента през варненския парк.
© Валери Станков Всички права запазени