КЕСТЕНЪТ НА ВАРНА
Кестенът на „Братя Миладинови”
го отсече варненският кмет,
плаках в небеса, над него зинали,
сетне псувах много дни наред,
мигар, ако бях му рекъл: – Моля те,
кмете, не сечи това дръвче! –
щеше да повярва колко пролети
раснах с него – варненско момче,
и търкалях уличните кестени
в стихналата Гръцка махала,
няма днес дори дърво за бесене! –
ни за сенчица – добре дошла,
страшни, безпросветни и разкрачени,
непонятни в циганската реч! –
надойдоха в тъмното резачите
и подеха страшната си сеч,
кметове безброй пред мен са минали,
падах – с всеки кестен повален...
И стърча на „Братя Миладинови”! –
с кметския сатър, забит във мен.
© Валери Станков Всички права запазени