15.11.2024 г., 16:06 ч.

Килерът на мама 

  Поезия
81 2 3

КИЛЕРЪТ НА МАМА

 

... уютна ми е есента,

и, скрит в килерчето на мама,

открехнал прашните врата,

ѝ виждам жълтата пижама,

 

на пръсти в моя сън върви

и носи ми водица в стомна,

дъхти на билки, на треви,

чиито имена не помня,

 

и ставам същото момче,

макар и толкова за кратко –

спасило есенно щурче

в кутийката кибрит на татко,

 

а пощальонът с кожен сак

му дава вчерашния вестник,

и дремещият котарак

на двора припечето мести,

 

а вечер печката бумти

и скърца зимната бурия,

сълза в очите ми люти,

и няма как да я отрия,

 

невям безстрашното момче

е вече зрителна измама?...

Спасено есенно щурче

в дълбокия килер на мама.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??