(От твоята Лите – Величка Николова – Литатру)
Злата смърт те срази без остатък,
неочаквано – като на филм.
А животът лети все нататък...
и направи от мен пилигрим*.
Не очаквам, не любя, а страдам!
Плачат моите тъжни очи
за отстреляна наша отрада.
А китарата вече мълчи.
Наш`то куче ме гледа във упор.
Твоите чехли ги слага пред мен,
а сърцето ми вече е в ступор, ...