Mimoza20 (Мария Николова)
121 748
14.07.2022 г., 16:54 ч.  

Клада 

  Поезия » Философска
564 2 3

Полудял е капчукът следобед

И ръми и вали тъй набожно

Нали аз вече немога да плача

Облак прикрива луната тревожно. 

 

Залез притихнал отново на запад

Птици замръкват нейде в степта

Няма те! И разкъсана облачност

Ще спусне тъмната нощ самота.

 

Очи ще притварям с утеха

Ще те търся! В слепота ще се лутам

Ще се скрие моята душа

Винаги с тебе свършва съня!

 

Пробудена ръцете ти допирам

В кладата на самотата се простирам

Мечтите пия наведнъж

Очаквайки да няма вече дъжд. 

 

Обичам само този мъж!

 

Нали съм, аз,  скитница, луда

Моля се нощем на Бога и Буда

Аз грешница, която тъй обича

Поверието да ме нарича Мъченица! 

© Мария Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??