Разкъсвана от триединство
редя: мир, здраве и късмет.
Вселената ли ще безчинства,
когато преброи до пет
и сляпа подир тази бройка
пространството ще пререди?
Усмихва ми се горска сойка,
а дрозд нанася ми вреди.
"Звездите даже изгорели,
остават си докрай звезди." -
Разнасят се над мене трели,
предпазващи ме от беди.
"Не бързай с бляновете свои,
зад всеки блян - една звезда.
Като в наброските на Гоя
ще търсиш полет на плътта."
Така пространството ме стиска
и шепне ми: „Докрай бъди!“
Танцувам танц на одалиска
и чрез Матис редя звезди.
© Елия Всички права запазени