КЛОШАРСКА РАПСОДИЯ
… един клошар на спирката поиска да му оставя смачкания фас,
и два-три кинта за патронче „Плиска“ – да си го делнем двама – той и аз,
във старата квартална закусвалня му взех паница бобец със кюфте,
а след това – във тихата си спалня, постлах му – да поспи като дете.
Бе умен мъж! – на заранта ми рече два стиха от Петрарка и Рембо –
едно прекрасно Божие човече! – мой брат по скръб на Земното кълбо.
Попита ме щастливо ли живея цял ден във ямб, дактил, и анапест?
За него – той си нямаше идея! – щях да напиша стихче още днес.
В зори прегърнах моя нов приятел – и стана по-човечен този свят.
Днес Господ от Безкрая бе ми пратил един забравен от света мой брат.
23 февруарий 2025 г. ...