Той цял живот е вадил от жарава кестени
и с мрак покривал се е ден след ден.
От белезите му следите още пресни
го връзваха на спомените в плен.
Съдбата му без жал бездомен го изхвърли,
ориса го с живот на кръстопът.
А той мълча. От самотата се прегърби,
ненужен и на собсвената плът.
Привикна някак с миризмата на казана
и със завивката на нощен хлад.
С процока си поливаше по цял ден раните –
безплътна сянка сред клокочещ град. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация