Клоунът тъгува
Днес направих клоун
да ми се усмихва.
Гледа ме от стола
и тъгува тихо.
В цирка става весел
за да му се смеят.
Вкъщи нос увесил,
сълзите се леят.
Клоуне и аз съм
като тебе също,
само маска слагам
щом съм вън от вкъщи.
Някога под нея,
нещо тананикам,
друг път уж се смея,
а синът си викам…
Затова иди си
там, където искаш
и от теб зависи
пак да се усмихваш.
Клоунът чудесен
ме погледна мило.
Тръгна много весел
с грима от червило.
Знам, ще го сънувам,
че се смее в цирка.
В себе си тъгува
с болка под усмивка.
Тук на стола само
перла от сълзичка
той ми е оставил
и това е всичко.
Взех я във ръцете,
мъката заплака.
Перли по лицето
в сълзи се изляха.
© Ани Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и докато го чета, сякаш от мене падат разни излишни неща, които ми пречат да си ползвам сетивата и се пречиствам. Благодаря. А защо няма коментари? Толкова е чисто и красиво, но незабележимо си бълбука и не вика никого насила. Чака истинските си читатели, които ще го усетят и ще приседнат край думите, за да ги чуят със сърцето. Но нека си спомним за лисицата от "Малкият принц", която казва: "Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите." Значи и твоето стихотворение пази дълбоко и незабележимо своята сърдечна тайна и чака някой малък принц или малка принцеса да я открият, дори да са надхвърлили отдавна детската си възраст, но вътрешно са си останали деца.