Avis (Павлина Соколова)
362 966
31.01.2019 г., 9:57 ч.

Ключът 

  Поезия » Друга
951 13 8

Светът се промени. Не му се сърдя.

Завърта се все по-егоистично.
Туптят сърца уж живи, пълнокръвни,
но някак уморени да обичат. 

 

Минават хора призрачно и тихо
по шарената уличка ”Надежда”.
Едно дете невинно се усмихва,
но никой, никой него не поглежда. 

 

Дърветата цъфтят безумно рано.
Една ръка от клоните им къса. 
Черешов цвят наивно пита: ”Мамо,
сега дали ще мога да възкръсна?”

 

Приятели, на теб до вчера верни,
залостват си вратите... Глас надига
поредната любов несподелена, 
но за молитви време не достига.

 

Светът се промени... A не приемам
с реалността примирие да сключа!
Едно дете усмихнато ме гледа...
В сърцето му Надеждата е. Ключът.

 

Павлина Соколова
30.01.2019 г.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??