КЛЮЧЪТ ЗА ВКЪЩИ

Понявга липсващият ключ

така – до ужас, вцепенява,

и дишаш като през маркуч

в добре заключената брава,

но няма никъде ключар,

спят всички касоразбивачи,

и се извърташ като звяр,

захвърлен като пеленаче,

пиян, печален, неглиже,

без пукната стотинка в джоба,

седиш на вехтото чердже

във тая полунощна доба,

на чужд звънец да позвъниш,

ще те изгледат със омраза,

какво ще кажеш? – имам пиш,

пусни ме, моля те, да вляза! –

не случи и през този март

на дом с разпалено огнище,

и празният ти булевард

засмуква те в самото Нищо,

вали неоновият прах

над изветрялата ти бира...

Светът край нас не мре от страх.

От самота светът умира.