7.10.2010 г., 16:47 ч.
Кочияш
... понякога, не открили достатъчно оптимизъм в бъдещето, неусетно се обръщаме към миналото...
... той е част от него, нали...
В песента на капчука заслушан,
скрил сред локвите детска мечта,
качваш, зная, в каретата влюбени,
но за тях си, стар, сив... кочияш!
Ти си спомен от минало време,
с романтични, тъй дълги писма -
и мъжът не е гей, Джентълмен е,
с трепет, Дама поканил на валс!
Там честта си спасяваш с дуели,
в смелост виждат безценна черта,
там, Морал не е равно на корист,
своя ум не доказваш... в креват!
Ти, дали си тих знак от Съдбата,
да повярвам чрез теб във Добро -
и не всичко в живота е... смятане,
че там има, през Тъмното, брод?
С калдъръма се сливаш отново,
чаткат бързи копита - в искри,
ти от капрата махаш за сбогом,
с колко малко, Човек е щастлив!
© Ангел Колев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Не искам да използвам шаблоните на литературните критици и да ти пъхам в устата неща, които може би даже и не си си помислил.Стиховете ти предизвикват, поне в мен, собствен размисъл, който не е задължително да съвпада с нечий друг, а и не настоявам.
Кратко:смея да кажа, че съм разкодирал основния ти замисъл, а той... наистина си заслужава да се потруди човек да му нареди пъзела. Браво! -
Богат съм, защото има с кого да споделям, Крис!
Благодаря ти!
-
Богат си!!!
Искрено благодаря! -
За този вид кочияши... може би, но навярно в по-друг стил, по нежен сигурно...
Радвам се на визитатата ти, Арина!
Благодаря Ти!
-
Хубаво е... След време, дали някой поет би написал нещо подобно за днешните "кочияши" - таксиджиите? Поздрав!
-
Добре си дошъл, Боре!
Да, душата е млада... и не се страхува от дъжда навън...
Радвам се, че ме разбираш!
Благодаря! -
Стой си на капрата и размахвай камшика- коня ти е още млад, а и тази романтична каляска...
-
Станислава, Стефка, Вик - радвам се, че сте били тук и сте ме разбрали!
Благодаря Ви! -
Романтични,дълги писма,покана за валс от джентълмен...това е!Бъди щастлив,Ачо!
-
"Кочияш" винаги ме връща при Чехов с оня негов незабравим разказ. Сега и ти. Поздрави, Ангел!
-
Минало-Настояще-Бъдеще са в неделимо Триединство.
Комплименти за истинния стих, Приятелю!
Бъди. -
Здравей, Борко!
Приятно ми е, че се отбиваш!
Благодаря ти за прочита! -
Поздрав!
-
А може би всички сме част от някакъв стар спомен, Светла...
Deja Vu...
Винаги ми е приятно ми е да те срещам тук!
Благодаря! -
Доче, Любо, Водолея, Роси, Ани - благодаря Ви, че сте тук и споделихте! Зарадвахте ме!
Наистина малко му трябва на човек...
-
"...с колко малко, Човек е щастлив!" Наистина е така, стига Човек да го открие и види това - малкото! Поздрав и от мен!
-
"Ти, дали си тих знак от Съдбата,
да повярвам чрез теб във Добро -
и не всичко в живота е... смятане,
че там има, през Тъмното, брод?"
Колко мъдрост, обич, тъга и копнеж по човечност, по топлота излъчва това стихотворение!
Поздрав, Ангел! -
"и не всичко в живота е... смятане,"
И не всичко в живота е полза...
Има нужда от малко романтика
(както хлябът от сол) и животът ни...
Благодаря за глътката романтика!
-
Колко малко ни трябва нали....Поздрави и благодаря ,че ни повози на твоя файтон Ангел си ти!!!
-
,,В песента на капчука заслушан,
скрил сред локвите детска мечта,''
Толкова нежност има тук...
С колко малко, Човек е щастлив!
Благодаря! -
Лили, Александър - радвам се, че споделихте!
Нека отворим очи и за малките неща, само така ще се убедим, че сме късметлии и светът наистина е хубаво място за живеене...
Благодаря Ви! -
Невероятно произведение! На истински мъж! Поздрави!
-
Петя Кръстева, Галина, Мариана, Нина, Петя Цанева - радвам се, че ми гостувате, момичета!
То и слънцето, от кеф взе, че се показа...
Благодаря Ви!
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.132551.html" target="_blank"><img src="http://s17.rimg.info/411548b428250c2c2ff3b854a7166b13.gif" border="0" /></a> -
И как не си даваме сметка, че онези тихите малки хора в простичките радости намират своите съкровища.
-
Повозих се малко на твоята карета.Здравей, Кочияш!
Прав си "с колко малко човек е щастлив!" -
Не мога да не прочета.Зареждаш,обогатяваш и оставяш ненасита!Поздрав,приятелю!
-
Обичам да се спирам тук!
И макар че все по-рядко идвам, знам, че удоволствието ми е гарантирано! -
Веси, Виолета, Ивон, Галина, Марина, Илко, Николина, Боби, Селвер, Неделина, Руми, Краси, Яна, Вал, Сеси, Радко, Галя, Вилдан и Пепи - благодаря Ви сърдечно за споделените хубави думи!
Благодаря и на всички прочели ме!
Хубав ден пожелавам!
Ако може и слънчев...
... да усмихне този леко уморен кочияш ...
-
Носталгия по романтичното минало!
Тогава е имало други ценности. Честната дума (на джентълмен) е имала стойност.
С колко човек се чувства щастлив зависи от самия него. Който с малко не е щастлив и с много пак ще е нещастен. -
Здравей романтико!
Винаги с удоволствие влизам в твоя свят!Прекрасен е! -
Да, само човек ,който може да се радва на щастието на другите,е наистина щастлив !Защото винаги ще има поводи да се зарадва от сърце!
Ден хубав като стих ти пожелавам!И те поздравявам за стихотворението! -
Красив стих! Навява носталгия по онова отминало хубаво време!
-
Какво може да ни даде оптимизмът на миналото? Много важен въпрос поставяш, приятелю.Очевидно е,че отговорът няма да бъде еднозначен за всички. Важното е, че ни кара да се замислим, дай Боже, да стигнем и до по - сериозни философски съждения. Поздравявам те за находката!
-
Много ми хареса този стих!Поздрав!
-
И с колко много зарежда добрия стих !
Пак ще се върна за още -
"с колко малко, Човек е щастлив!
Съгласна съм, Романтико! -
...не всичко в живота е... смятане,... Колко хубаво си го казал Ангеле! Наистина, понякога е нужно, една хубава дума, един мил поглед или жест, за да бъде човек щастлив! Много хубав стих!
-
Браво
-
!!! Впечатляващ стих, предизвиква дълбоки, философски размисли за стойностните неща!!!
"Ти, дали си тих знак от Съдбата,
да повярвам чрез теб във Добро -
и не всичко в живота е... смятане,"
-
Красива есен в душата, превърната в поезия.Поздрави.Wali/Виолета Томова/
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А носталгията по романтиката на тези минали времена на мен лично много ми помага, показва ми, че винаги можеш да победиш сивотата... просто трябва да го поискаш... и да вярваш в Него... винаги...
Благодаря ти за чудесния анализ!
Поздрави!