Monny (Симона Гълъбова)
223 764
18.08.2009 г., 21:43 ч.

… което можеш само ТИ! 

  Поезия » Бели стихове
919 0 6

 

 

Слушай…

Гласът ми идва от най-прозрачните нишки на сърцето ми!

Омръзна ми иронията, пробягваща в гласа ти.

Омръзна ми да ти прощавам милиарди пъти.

 

Слушай…

Обичам трепетите в същността ми,

опиянена от магнетичността на твоето „Аз”!

Обичам очите ти пъстри, големи и влажни,

които сякаш ме целуват нежно

и тогава попадам в дълбините на твоята истина…

Истината, която пее…

Дори и през клепачите на сърцето ти…

 

Слушай…

Не е ли време за помирение вече?

Или мислиш, че пясъкът на любовта ни отдавна изтече…

Докосни ме с поглед,

погали ме с него по душата.

Но не онази - видимата, гримираната, безпощадната!

А онази - голямата, беззащитната, непорочната…

Онази - чистата капка сълза, облечена в откровение.

Целуни я с топли думи!

Такива, каквито можеш да шепнеш само ти…

…

Лесно стопяваш туй, що ми не дава да дишам…

Туй, що ме кара поглед да вдигна нагоре,

та да не опаря тревата с капки ситен огън…

…сребърна буря от кристални полу-сърца роса,

окъпани от вихрушката на любовта!

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??