От гърдите към хранопровода
Моля се чувствата си да повърна
Прясна помия директно от завода
за ужас, в който умът ми се превърна
Вечно пълен е складът със срам и вина
Покоя гризат прегладнели съмнения
Душата ми постна е любимата им храна
Ослаждат им се горчивите вълнения
Мухъл и плесен по моя череп виреят
Прастари загнили мисли се разлагат
Боклуджите да ги изхвърлят не смеят
Зяпайки коя е по-токсична се обзалагат
Звъннах, почистваща фирма извиках
С кислородни маски и скафандри дойдоха
Миризмата халюцинации им предизвика
Извиниха ми се и побягнаха без посока
Можеше да бъде фабрика за подаръци
Вместо това стопанка на бунище станах
От малкото огризки си строя замъци
Да се наранявам с надежда не престанах
© Лора Всички права запазени