"Направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда." Лука(12.33)
Накъде ли си тръгнал, човече,
с тая пълна и тежка торба?
(Вътре - разни змии, буболечки
я разяждат троха по троха.)
Всеки шев е готов да се пръсне
(недодялано явно скроен).
А с това, че пристъпваш на пръсти,
няма начин да бъдеш спасен.
Да я кърпиш защо се захващаш?
Вехто с ново - не ще угодиш.
И, когато най-малко очакваш,
ще се скъса. (На косъм си! Виж...)
От безценното твое богатство
няма вече да има следа...
Само горе - в небесното царство
който трупа, е с цяла торба.
© Васка Мадарова Всички права запазени