Когато без път се лутам в нощта,
когато не мога да скрия страха.
Когато безпътна вървя
по безкрайна пътека.
Искам ти да си до мен,
искам да те хвана за ръка.
Да стоплиш моето сърце,
да ме прегърнеш с топли ръце.
Ах, как ми липсваш, приятелю мой...
© Десислава Никова Всички права запазени