Когато навестяваш моя свят
с лъчите си, разцъфва всеки цвят.
Ухание от все сърце даряваш
на дните ми. Повярвай, съживяваш
красотата. Ти си благодат.
Мога ли да бъда по-богат
от това, щом с теб в едно съм слят.
Истинска е любовта. Изгряваш
с негата, когато навестяваш.
Раят е далеч и непознат.
С празни приказки не обещаваш
вечния живот. Ти притежаваш
животворен, сладък аромат.
Пръсват се съмнения и хлад
душата ми, когато навестяваш.
© Асенчо Грудев Всички права запазени