Регина (Радост Даскалова)
374 1425
25.03.2008 г., 7:39 ч.  

Когато боговете ти са смъртни 

  Поезия » Философска
1068 0 12

 

Когато боговете ти са смъртни

 

и се въргалят пак разбити по земята;

 

Олимп - баир е с храсталак опърпан,

 

осеян с кози гренки, след стадата;

 

небето ти се срути сред пожари

 

и те размаже под отломките до корен...

 

Подпри на вятъра ръкава с рамо, 

 

пети забий - бъди сиртакито на Зорба.

 

 

 

Танцувай сякаш ти е за последно.

 

И нека гледат статуите на Егея,

 

през каменни очи, във стъпките ти гневни -

 

как Космосът от твоя ритъм се люлее.

 

 

 

Танцувай сам и нищо, че е тежко.

 

Танцувай сам (със теб е само вятърът) -

 

по сипеи, по тръни и по грешки,

 

по сринатите храмове, по недостатъци.

 

И нека пее мрачното достойнство.

 

B първичните ти стъпки нека те изпише.

 

И нека този свят ти каже: "Твой съм!",

 

усетил как завихрено, с пети, го движиш!
 
Радост Даскалова


© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??