7.08.2019 г., 18:10 ч.

Когато чудесата не заспиват... 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
2173 11 17
Онази нощ бе тъмновиолетова.
Гореща, сякаш слънцето не си отива.
И чудех се, коя ли е планетата,
в която Ти навярно се намираш...
Все още леко парят керемидите.
"Щурците" ми напяват Лунна вечер.
Танцуващи светулки мамят прилепи,
а девет котешки живота - вечност...
И там до почернелия комин,
се чудя как живял съм зад прозореца,
и как безброят, прелестни звезди,
събрали са в мечтите ми, съкровище... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??