koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
24.01.2014 г., 16:24 ч.

Когато дойдеш... 

  Поезия » Друга
424 0 7

Във някой тъжен ден - последен,

вратата тихо ще отвориш...

За твоя вечен лов пореден

ще влезеш без да проговориш.

 

Ще седнеш на леглото болно

до немощното вече тяло.

Ще триеш дланите доволно,

че вече времето е спряло.

 

Последен миг ще ми отпуснеш.

Ще вземеш после и дъха ми.

Душа над облака ще пуснеш,

а в пръст ще замразиш лика ми.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Адриана,Силвия и Куш!Радвам се, че прочетохте, оценихте и коментирахте написаното от мен!Сърдечни поздрави и хубав снежен уикенд!
  • Защо мислиш, че Смъртта потрива доволно ръце. Аз мисля, че тя просто ни освобождава от мъките. Не съм сигурен, че се шегувам.
  • И тъжно и красиво!Аплодисменти!
  • Хубав и тъжен стих!
  • Благодаря, Приятели, за прочита и оценките!Радвам се, че сте харесали
    трактовката на една истина, която е поднесена с поетично слово!
    Бъдете здрави и нови вдъхновения!
  • Безпощаден и верен на истината си, приятелю!
    Хубав е стихът ти, поздрав!
  • Прекрасен стих, Никола! Поздравление от мен! : Мисана
Предложения
: ??:??