Slaveya (Славка)
116 874
6.12.2008 г., 20:40 ч.

Когато говорех със сезоните 

  Поезия » Философска
650 0 5

Преди да говоря
с сезоните,
сърцето ми беше
заключено
за прекрасните,
мили неща.

И бях
огорчена,
объркана,
отхвърлила себе си,
ненужна на никого,
овехтяла жена.

Тогава помолих сезоните...
... за разговор.

И те отговориха
на тази молба.

Когато говорех
с зимата,
снегът
ми нашепваше
с тихи слова,
от чужди дела
да предпазя
аз себе си,
ранимата, своя
душа.

Говорейки
с нежната пролет,
цветята
ми казаха
да дам свобода
на своите мисли
пред хората,
които
обичам
и дълбоко ценя.

Когато говорех
с лятото
усмихнато,
слънцето
нашепваше ми
да бъда
аз себе си,
но да не се
изгубя
в собствените си
води.

А вятърът
в жълтата есен
брулеше
в моите коси
и каза ми той
да дам
воля на чувствата
и всичко от себе си
за всичките
мои
мечти.

А след разговора
с сезоните
не бях
същата недоверчива,
невярваща
в хората,
егоистичната
овехтяла жена,
а
преминала
в ново начало,
превърнах себе си
във
удовлетворена,
щастлива жена.

Тогава...
... благодарих на
сезоните.

© Славка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??