Ще дойде ден, когато няма да ме има.
Учи се да живееш без мене. От сега.
Знам тоя свят, като зловеща пантомима
се пули в плахите зеници на сърна.
Понякога ще ти се струва, че ме виждаш
сред чужди силуети по паважа.
Един заспал локомотив ще се раздвижи
във теб, очаквайки зад ъгъла да се покажа.
Недей потъва в плаващите пясъци
на всепоглъщаща и изтерзана мъка!
Ще дойде нов живот. Ще дойде с крясъци,
поемащ първата си живоструйна глътка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация