Валери_Станков (Валери Станков)
1383 941
16.04.2024 г., 11:52 ч.

Когато нощем чувам гласове 

  Поезия
217 3 4

КОГАТО НОЩЕМ ЧУВАМ ГЛАСОВЕ

 

... нощта е майчица на гласове, дошли от отлетели мои хора –

нанейде – в по-добрите светове със някой бавен извънземен кораб,

дали на песен, смях, или на стон? – на дъх от тях смалявам се и чезна,

и сякаш от угаснал тринитрон се вглежда в мен космическата бездна,

вторачени като в птеродактил, мълчал пред тях епохи, низ от ери,

 

и аз не съм така недраг-немил със шепота им тих: – Здравей, Валерий! –

роднина някой? – дишал преди век, записал се в дълбоките ми гени,

или баща ми? – мълчалив човек, разтворил ми безмълвните Вселени,

ще помълча пред вас минута-две, в кандилцето ще сипя от елея...

Когато нощем чувам гласове, навярно Бог ми казва да живея.

 

15 април 2024 г.

гр. София, 6, 15 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??