Застинали, очите ти проблясват,
загледани в далечен свят,
изсечени сълзите по лицето ти говорят
с настаналия лепкав мрак.

Сковано е лицето ти от болка,
а устните - в предсмъртен вик,
дъхът си тръгва от гърдите
и после само спомен ще е този миг.

Очакваш някого да видиш,
не искаш сам да бъдеш точно днес,
страхуваш се в лицето ù да се изправиш,
но знаеш лошата от нея вест.

Сърцето бавно спира своя ход,
живота знаеш, вече е на края,
угасва тъжно всяка светлина,
а тя те чака и шепне за покоя.

Застинали, очите ти проблясват,
а ти си там, в далечен свят,
и само спомените днес за тебе ще говорят,
че бил си тук - един от нас.

---