Изпитвам страх от този миг,
когато очите ми навеки ще заспят,
когато няма да усещам вятъра
и слънчеви лъчи по моя път.
Дали сред бездната и тъмнината,
която носи ни косата на смъртта,
се вижда във тунела светлината?
Натам щастливи ли душите ни вървят?
---
един прочетен стих породи в мен тези мисли
© Анна Дюлгерова Всички права запазени
за всеки. Ще се изречем в
слова,ще се наложи даже и
да надживеем себе си.Живей
и нека Бъде песента!