"Мъко моя, чашата е празна.
Нямаш ли сълзи да те преглътна?"
Цвета Иванова
Така тежиш ми, мъко, и си моя.
Дотолкова си моя, че боли.
Вдовица си и всичко ми е твое.
Живот изпращаш, плачеш без очи…
И плачеш, и се давиш… а е късно…
Бащите, мъко, тръгват на война.
Така децата им ще раснат бързо
сред тътена на майчина сълза.
Смирена, яростта ще оживее... ...