Когато с този свят се разделя,
не искам ти за мене да тъгуваш!
Бъди с онази рокля на цветя,
с която сетих първи път да ме целуваш!
Не страдай, не тъжи, ще съм до теб,
дори в отвъдното аз пак ще те копнея
и моля те, не слагай черен креп -
в дъгата на очите ти ще оживея…
Все някога със тебе ще се срещнем,
когато в друг живот се преродим,
прегърнати зората ще посрещнем
и влюбени отново ще вървим…
Любомир Попов
11.09.2018 г.
© Любомир Попов Всички права запазени
Румяна, сърдечно Ви благодаря!