Когато се събуждаш...
на Корнелия
Една лоза почука отвънка на стъклото,
приседна Светлината до тебе на леглото-
усмихната загледа се нежно във съня ти,
че всички земни билки с упойни аромати
бе есенната щедрост във младото ти тяло
като букет за обич и вричане събрала-
от лунните прозрачни и още топли нощи,
когато подлудели летят пияни дрожди...
... И дълго тъй стоя и гледа Светлината
защото много хубава ти беше във съня си, ...