Когато си паднал на Дъното
с прекършени мисли-крила
и вярата се е стъмнила,
и няма надежда-звезда…
Когато са те притиснали
неканени, тежки вини,
а радостта недоразлистена
в калта на тъгата лежи…
Тогава – не се озлобявай,
а болката целуни.
Не бързай да се изправяш
и, ако можеш, прости!
С търпение смажи крилата,
за раните благодари!
Във Дъното пак се огледай
и бавно и смело стани!
© Веселка Стойнева Всички права запазени