На баща ми

Аз зная – млада ще напусна този свят.

Но туй не бива теб да натъжава –

животът всекиму, де стар, де млад

прекъсва интервала на последната октава.

Аз зная – дълго тука няма да съм още.

Но това не ти го думам да се наскърбяваш.

Във едната от последните ми нощи

искам да се веселиме, веселиме до забрава.

Искам да си кажем всичко дет‘ дотука

все забързани, залисани в живота, не можахме.

Искам аз от всяка мъка, всяка несполука

рани да закърпя, барем някоя зарасне.

Искам спомени да викнем отдалеко

да припомним, ти на мене, аз на тебе;

искам тази вечер нас да ни е леко,

искам да не ти тежи, сега и занапреде.

Обещавам – няма аз от тука да си тръгна

без със тебе сбогом някак да си кажем.

Обещавам – аз обида всяка ще преглътна.

Веч‘ не ми е тежко! Няма спомен непрощаем!

Обещавам – тука с тебе дълго ще остана.

Наздравиците няма да броим – за здраве!

Ще се веселиме докат‘ не настане заран

ще те целуна и занякъде ще се отправя.

Ще си спомня за последно тази вечер.

Ще отпия пак от твойто- знам, не ти се свиди,

ще се усмихна щом не виждам много вече,

във леглото си ще се обърна и ще си отида.

Не тъжи, че с мен без време се сбогува

когато известят, че вече мен ме няма.

Болката гонѝ, макар и често тя да ти гостува

и недей унива като вече не сме двама.

Обещай ми – няма да посърваш!

Греха ми не носи кат‘ свое бреме.

И кога за мен се сещаш, ще посръбваш -

по малко и за теб, по малко и за мене.

23.04.2020 А.М.