Понякога мразя,мразя безкрайно,
мразя хората,света и живота дори,
мразя,когато се чувствам отчаяна...
Тогава си спомням,че има звезди.
Понякога плача,плача горчиво,
плача за умрелите вече мечти
и вярвам,че никога няма да бъда щастлива...
Тогава си спомням,че има звезди.
Понякога търся,търся напразно
и черна умора на моите клепки тежи,
и едва успявам своите рани да пазя...
Тогава си спомням,че има звезди... ...