30.03.2006 г., 0:54 ч.

Когато си тръгвам 

  Поезия
1012 1 9

КОГАТО СИ ТРЪГВАМ

Когато си тръгвам
сковани някак ще стоим
и погледите ни ще се реят.
Целувка ще си разделим,
а душите ни няма да се засмеят.

Когато си тръгвам
няма да задавам въпроси -
безсмислени, ненужни може би.
Аз знам за мен какво си -
вулкан от чувства между две самоти.

Когато си тръгвам
няма да ти кажа браво,
но няма и да те укоря.
Права си - по-добре е отначало
искрени да бъдем отколкото добри.

Когато си тръгвам
любовта ми ще тлее
сред пепелта на огъня горял.
Моля те, не разпилявай и нея,
нека е спомен, че съм истински живял.

© Светослав Статев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??